Купуваме все по-малко алкохол
Българите харчат 1,6% от приходите си за спиртни питиета
Българите купуват все по-малко алкохол, демонстрират данни на Евростат. През предходната година семействата у нас са заделяли приблизително по 1,6% от приходите си за спиртни питиета. За съпоставяне през 2006 година българските фамилии са харчили 2,1 на 100 за алкохол. Най-силен спад на разноските за уиски, водка и бира обаче има в Литва, където за 10 година популацията е свило харчовете си с 1%. По-малко алкохол са купували и латвийците и финландците.
Европейската статистика демонстрира, че годишните разноски за уиски и водка в страните-членки възлизат на 130 милиарда евро, което се равнява на 0,9% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Това значи, че всяка година един
човек харчи приблизително по 250 евро за алкохол
В тази сметка обаче не влизат харчовете за бира и спиртни питиета в заведения за хранене и хотели. Разходите за домашно творби алкохол също не влизат в статистиката.
Данните демонстрират, че българите са в средата на класацията за разходи за бира и концентрат. Най-голям дял от приходите си за алкохол заделят в Естония, където приблизително 5,6% от парите на семействата отиват за спиртни питиета. Въпреки че в последното десетилетие разноските за алкохол в Литва и Латвия са намалели, тези две страни не престават да са измежду първенците по разходи за уиски и водка.
Колкото у нас за алкохол харчат във Англия и Белгия
демонстрират данни на Евростат за 2016 година
Най-малко за алкохол от магазина харчат в Гърция, Италия и Испания. Оказва се, че южняците заделят под 1% от заплатите си за алкохол.
Според отчет на Световната здравна организация (СЗО) българите употребяват приблизително по 11,4 литра алкохол годишно.
Според изчисленията на СЗО мъжете у нас изпиват близо 18 литра алкохол на година, до момента в който дамите се лимитират до 5,3 литра. От отчета на СЗО излиза наяве, че всеки българин пие по 37 грама алкохол дневно. Най-предпочитаните спиртни питиета у нас са ракията и мастиката.
Българите купуват все по-малко алкохол, демонстрират данни на Евростат. През предходната година семействата у нас са заделяли приблизително по 1,6% от приходите си за спиртни питиета. За съпоставяне през 2006 година българските фамилии са харчили 2,1 на 100 за алкохол. Най-силен спад на разноските за уиски, водка и бира обаче има в Литва, където за 10 година популацията е свило харчовете си с 1%. По-малко алкохол са купували и латвийците и финландците.
Европейската статистика демонстрира, че годишните разноски за уиски и водка в страните-членки възлизат на 130 милиарда евро, което се равнява на 0,9% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Това значи, че всяка година един
човек харчи приблизително по 250 евро за алкохол
В тази сметка обаче не влизат харчовете за бира и спиртни питиета в заведения за хранене и хотели. Разходите за домашно творби алкохол също не влизат в статистиката.
Данните демонстрират, че българите са в средата на класацията за разходи за бира и концентрат. Най-голям дял от приходите си за алкохол заделят в Естония, където приблизително 5,6% от парите на семействата отиват за спиртни питиета. Въпреки че в последното десетилетие разноските за алкохол в Литва и Латвия са намалели, тези две страни не престават да са измежду първенците по разходи за уиски и водка.
Колкото у нас за алкохол харчат във Англия и Белгия
демонстрират данни на Евростат за 2016 година
Най-малко за алкохол от магазина харчат в Гърция, Италия и Испания. Оказва се, че южняците заделят под 1% от заплатите си за алкохол.
Според отчет на Световната здравна организация (СЗО) българите употребяват приблизително по 11,4 литра алкохол годишно.
Според изчисленията на СЗО мъжете у нас изпиват близо 18 литра алкохол на година, до момента в който дамите се лимитират до 5,3 литра. От отчета на СЗО излиза наяве, че всеки българин пие по 37 грама алкохол дневно. Най-предпочитаните спиртни питиета у нас са ракията и мастиката.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ